1. Предявяването на иска за парично вземане като частичен ипоследвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.

2.Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата допълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.

3. Не е налице процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 ГПК задопустимост на последващия частичен иск, когато между същите  страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането. В този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или двете дела да бъдат съединени заразглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 ГПК.

Ако споследващия частичен иск е предявена същата част от вземането, която е предмет на първоначалния частичениск, по който по-рано заведеното дело е висящо, е налице процесуална пречка посмисъла на чл. 126 ГПК и производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено.